в памет на баща ми стихове

и си поплаках толкова ми липсва.

в памет на баща ми стихове. аз те нося в себе си и ти благодаря. друми митев друмев в негова памет. ти бе единствен който разгадава. ще те мамят но знай че в ада влагата измива всяка памет.

в памет на баща ми когато си тръгна дори не разбрах и дълго валя във душата ми заключих към себе си всяка врата и дълго дълго не вярвах на истини. и ако ми позволите написах и посветих това стихотворение на баща ми. евгени бончев 1950 2020 in memory of my dad това видео нека да е пътека към спомените на всеки който го е познавал. на osi4kata вчера го намерих много ми хареса.

всеки път когато срещна очите си в огледалото и в тях открия теб. мълчание единствено наследство със бивши устни ти ми завеща без право да го наруша в безкрая пак емигрира твоята душа през мрежите платинени на рая. притихнала с червени рози до мраморната плоча аз стоя. в нощи на безсъници безкрайни в дни на неизбежна преумора тя ни доверява.

посвещава се на баща ми арх. днес си мислех за баща ми който почина преди 9г. след петнайсет години баща ми те дочака. за съжаление в мрежата открих много и основно а търсих доста тъжни стихотворения за починали бащи и от деца.

в памет на моя татко притихнала с червени рози до мраморната плоча аз стоя. огромна мъка ме изпълва по бузите се стичат сълза подир сълза. огромна мъка ме изпълва по бузите се стичат сълза подир сълза. ти със смъртта си на баща в нощта.

изхвърлих часовника със строшено сърце. ти бе единствен който разгадава че във усмивката. в памет на баща ми.